След като си разказвахме притчи и търсихме различни дефиниции и приложения на коучинга в предишната ни статия по темата, в тези няколко реда ще се опитам да коментирам какво Е и НЕ Е коучинга. Какво мислене е необходимо, за да станеш добър коуч?
Ще структурирам мислите си за коучинга в паралел с други познати дейности и методи на работа.
Ще ви задам въпрос…ще се радвам на отговор…
Съветване/консултиране ли е коучингът?
Разбира се, не!
Консултирането е различен тип услуга, подходяща при дадени казуси.
Коучингът НЕ Е консултиране!
Коучът не е нужно да бъде конкретен специалист като например: адвокат, застрахователен агент, медицински работник, мениджър и т.н. Професионалната експертиза, свързана с даден бранш не е от значение за добрия коучинг процес.
Това повлиява и за бързото популяризиране на коучинг услугата.
Коучът е експерт основно в това да води клиента си към осъзнаване, откриване на ресурси и решения. Неговата експертност е специфична, той подпомага клиента си и го води към развитие, с техниките и подходите на коучинга.
Коучингът е подпомагане.
Успешният коуч не е консултант, съветник, експерт или терапевт. Той е мотиватор, фасилитатор, добър слушател, изключително прецизен в задаването на въпроси и откриването на “горещи” точки, майстор в разчитането не само на съдържанието на речта, но и умел в проследяването на процесното ниво на комуникация.
Изключително концентриран и аналитичен…
Тренировка ли е коучингът?
Коучът, подобно на треньора, подпомага клиента в процеса на работа. Как да определя онези качества и характеристики на личността, които му помагат или пречат в дадени ситуации. В този смисъл коучът е близо до позицията персонален треньор за клиента.
Коучингът е интерактивен, центриран към личността на клиента, подпомагащ го в процес, който може да обхваща както личния, така и професионалния му живот.
От друга страна – коучингът подпомага и развитието на компаниите, чрез развитие на топ мениджмънта и постигане на все по-високо ниво на увереност и стабилност при изпълнение на управленските функции и задачи.
В този процес, клиентът в никакъв случай не е пасивен участник – той не е освободен от отговорност за това как и до каква степен ще успее да постигне желания резултат.
Коучът не предлага готови решения на проблемите – той подпомага клиента по време на целия процес, като го насочва как да намери сам правилното решение за себе си.
“Вие не можете да научите човек на нищо;
можете само да му помогнете да го намери вътре в себе си.”
Галилео Галилей
Терапия ли е коучингът?
В терапията осъзнаването се постига като резултат от процеса и чрез работа върху емоциите.
В коучинга се стартира от осъзнаване на нещата такива, каквито са и биха могли да бъдат и това пространство се изпълва със съдържание под формата на цели и план за действие.
Коучингът е по-кратковременно ориентиран и гради върху силните страни на личността.
Задължително ли е коучът да бъде психолог/терапевт?
Моето мнение – разбира се, това не е задължително. Има много хора, които притежават качества и могат да бъдат развивани като коучове, без значение на миналия им опит и професионална реализация.
Опита с психотерапия, от друга страна, е много пряк път за достигане на професионално ниво на упражняване на коучинг услугата.
Защо?
Защото упражняването на терапия и коучинг – имат в основата си сходна нагласа. Разликата е в дългосрочността и нивото на дълбинност.
Но и в двата метода, нагласата на ума е свързана с вярването, че клиента има потенциал и ресурс вътре в себе си, че клиентът е важен, той е на фокус и коучът (терапевтът) са с помагащи функции – да улеснят развитието на клиента си.
Коучът (терапевтът) не са източници на знания.
Те не са велики експерти (или поне не това е важно за процеса). Те могат да отстъпят от егото си – в полза на клиента си!
Това е много важна нагласа за достигане на професионализъм.
Менторството е територията, на която можеш да “блеснеш” с експертност, опит и да бъдеш модел за клиента си. Тренингът – също!
Добрият коуч е невидим!