Двама психиатри се срещат и вместо здравей си казват: „Ти си добре. Аз как съм?“ – обичам тази шега. Макар, че времето не е много за шеги. Или пък напротив – точно за това е.
Иска ни се да мислим, че пандемията свършва.
Че се събуждаме от този неподозирано дълъг сън COVID 19, оглеждаме се и реалността стои там и ни чака такава, каквато я оставихме.
Но надали?
Преживяваме вторият локдаун, но той може да се окаже дори по-труден за управление, тъй като умората от пандемията е в състояние да намали способността ни да бъдем устойчиви.
Изпитвайки вече пандемична умора, много от нас се чувстват изтощени от липса на комуникация, на физическа активност и разнообразие. Понякога изглежда така, все едно всеобхватните ефекти на пандемията и ограниченията, наложени като начин за нейното ограничаване, са създадени да навредят на психичното ни здраве, като ни откъснат от нещата, които осмислят живота ни и ни носят удоволствие.
Видяхме доста близки до параноични твърдения за чипове, специално ДНК във ваксината и какво ли още не.
В неформални разговори – все по-често чувам позабравената дума „изтрещял“, в най-различно спрягане на глагола, но все в сегашно време.
Без да се вижда ясен край, коронавирусът оказва значително въздействие върху психичното здраве, тъй като много хора изпитват стрес, безпокойство и безсъние.
Мрачничко звучи до тук, но…
Винаги има едно „Но“.
Винаги има хора, които някак успяват да преформатират кризите, така че да им вършат работа и да ги използват за ускорение, за нови идеи.
С какво са по-различни тези хора?
Какво правят по-различно в ежедневието си?
Какво може да правим ние, за да запазим психическата си устойчивост и нещо повече – да се чувстваме пълноценни и да изпитваме радост и днес.
Няколко препоръки – изпробване/неизпробвани, изведени от работата ми с клиенти и организации.
- Кое зависи от вас?
Има много уроци, които можем да научим от пандемията, но този е жизнено важен – ясно да разграничаваме кои са нещата, които МОЖЕМ и които НЕ МОЖЕМ да управляваме. Да си заложим контекста. Да видим и голямата картина.
Това е един от признаците на емоционално устойчивите хора (emotional resilience). Екипирайте се с този въпрос за редица ситуации. Атакувайте нещата, които се случват покрай вас с остротата на това питане, но не спирайте до тук. Следващото нещо е да разпределите енергията си. Нямате представа колко много енергия губим за неща, които не зависят от нас. Да се ядосваме, че се е случила пандемията, че бизнесът ни вече не е същия, че не можем да отидем в Тайланд на 17 декември, например – излишно е. Ситуацията е такава, каквато е. Това е по-голямо от нас. И просто трябва да го приемем. За да се фокусираме в следващото… - Научете за себе си
Четох скоро една мисъл, че кризите не формират характер, те по-скоро показват какъв характер сме формирали. Познавате ли се? Какво разбрахте за себе си, докато стояхме социално дистанцирани?
Хората не сме еднакви. Затова и моделите не работят. Независимо дали сме в криза или не – за да разгърнем потенциала си – трябва да го познаваме.
Прекарайте пълноценно време със….себе си.
Възползвайте се от затварянето, за да определите собствените си сили. Оценете ги. Има редица инструменти – включително и безплатни, онлайн, които могат да са ви от полза. Но не забравяйте, че дори и 1000 теста да попълните, и най-великият коуч да наемете, за да ги интерпретирате заедно – информацията за това какъв сте е покрай вас всеки ден – в поведението, в изборите, които правите, просто трябва да я потърсите.
Помислете кой е фундамента ви – ценностите – през които филтрирате информацията и я подреждате в отделните папки: „добро“ и „лошо“. Какво ви кара да се чувствате НАИСТИНА добре. И колко често си го позволявате?
Отделете това време за рефлексия – може да откриете съкровища. Разчитайте на силните си страни, за да преминете през блокирането и измислете начини да ги използвате по-широко, когато тази пандемия приключи. - Намерете смисъл
„Човекът в търсене на смисъл“ – препоръчвам тази книга. Виктор Франкъл описва преживяванията си като затворник в Аушвиц и построява цял терапевтичен метод, основан на смисъла.. Според Франкъл начинът, по който човекът от концлагера си представя бъдещето, засяга способността му да оцелее. Макар и аналогията да не е толкова пряка – всяка трудна ситуация провокира въпроси за смисъла. Затова се засилва и доброволчеството – да даваш, да си в полза на някого (освен на себе си) е нещо, което осмисля. Но това също са модели. Отделете време да помислите какво дава смисъл на вашият живот. Какво е най-важно за вас?
Действайте. Допринасяйте. Споделяйте. - Огледайте се кои са хората около вас – в кои взаимоотношения инвестирате?
Няма как интуитивно да не го знаете – едни взаимоотношения ви изчерпват, други ви зареждат. Аз съм последният човек, който ще ви посъветва да бягате от първите. Те също имат смисъл. Просто подхождайте осъзнато. И търсете баланса. Уравнението ви трябва да излиза на плюс.
Има още редица неща, които можете да направите, но за да не претоварвам текста ще завърша с това:
- Потърсете помощ, ако имате нужда от нея.
Това е урок, който и аз дълго учех и уча в момента. Някак не пасва на ценностите ми. Цял живот съм полагала неимоверни усилия, за да успявам във всичко сама. Няма да тръгна да търся помощ веднага и за всичко. Ще пробвам, ще се полутам, може би. Разбира се, че е добре да развивате силите си, за да се справяте сами. Но…има едни ситуации, в които просто не става. Енергията не е достатъчна. Умората е в повечко. Целите са дръзки.
Тогава е излишно да буксувате. Поговорете с точния човек. Често решенията ще ви дойдат, докато артикулирате проблем или идея. Не просто пред приятел. Пред човек, който знае какво да направи, за да ви побутне сам да намерите отново енергията, да предприемете точните за вас действия, да израснете – с криза или без.
Това всъщност е здравословното отношение към себе си!
Ще излезем ли нормални след пандемията?
…въпрос на личен избор!
*Милена Хаджииванова е психолог, коуч и ментор.
Работи с хора и организации, които искат да се развиват и имат дързостта да се променят.