Tя е амбициозна, работохоличка, жизнена и пълна с енергия.
Ръководител на дивизия (в компания с над 300 човека персонал), но на практика повечето решения минават през нея. От концепцията за коледното парти, през тоалетната хартия в офиса, до стратегическите цели и приоритети на компанията.
Имаш чувството, че тази жена не спи.
Тя е перпето мобиле – живото му олицeтворение…
Иска и може да “огрее” навсякъде.
Пред стаята й би имало опашка, ако …тя изобщо се свърташе там…
Единственото, което ти хрумва като гледаш как работи е, че тя “гори” в работата си…
Но…
До къде може да доведе прекомерното “горене” в работата?
Къде е тънката линия между горене и прегаряне?
Какво може да ни ориентира за нажежаването и доближаването до тази тънка, червена линия?
КОГА ГОРЕНЕТО ВОДИ ДО ПРЕГАРЯНЕ
С няколко думи за…burnout синдрома.
“Обещавам през следващата година да си тръгвам точно в 18 часа от работа, да отказвам ангажименти в събота и неделя, за нищо на света да не вдигам служебния телефон и да не мисля за проектите в свободното си време!”
Как ви звучи това?
Познато?
Случвало ли ви се е мисълта за следващия работен ден ви напряга, да се чувствате потиснати и обезкуражени, да нямате желание за никакви промени и подобрения, свързани с вашите професионални ангажименти?
Какво си помислихте? Как се справихте?
Ако сте от малцината, за които тази ситуация е непозната от личния опит, със сигурност можете да разпознаете подобна нагласа в някои от хората около вас. Една от причините за това е т.нар. “burn out” синдром (синдром на професионалното прегаряне).
Причините?
Симптомите?
Решенията?
…Многобройни.
Ще разгледаме някои от тях.
Но нека започнем с добрите вести.
Има 2 новини, които мога да споделя от опита си по темата.
Едната е, че Burnout е постепенен процес, който протича в рамките на продължителен период от време. Този процес не се случва за една нощ, или от днес за утре. Както при повечето неща, причината за появата му е комбинация от разнообразни фактори, които намират поведенческа, а понякога и соматична проява.
Този факт осмисля усилието да развиваме сензитивността и уменията за разпознаване на предупредителните сигнали, както и правилното им интервениране в контекста на екипа, компанията или за самите себе си.
Т.е. втората новина е, че това състояние може да бъде установено на ранен етап, когато се появят първите доловими признаци и симптоми и да се спре развитието му и последствията от това.
Как да разпознаете симптомите?
Излишно е да ви занимавам с информация, която е лесно-достъпна и можете да откриете навсякъде, затова накратко ще изброя само някои от признаците, които са лесни за наблюдение и могат да изострят вниманието ви…
Симптомите се наблюдават в няколко посоки:
Физически признаци и симптоми на прегаряне:
– Перманентно чувство на умора – чувствате се като “изцедени” през по-голямата част от времето
– Често главоболие, болки в гърба, мускулни болки
– Промяна в навиците на хранене и сън
Емоционални признаци и симптоми на прегаряне:
– Чувство за провал и съмнение в собствените способности
– Загуба на мотивация
– Нещата се виждат във все по-негативна перспектива
– Намаляване на чувството на удовлетворение и удоволствие
Поведенчески признаци и симптоми на прегаряне:
– Оттегляне от отговорностите
– Изолиране себе си от другите
– Отлагане на работата
– Отсъствия, чести закъснения или по-ранно тръгване
И какво от това?
Това е въпросът, който съвсем резонно можем да зададем. Ако разпознаем симптомите на този синдром, какво може да бъде направено?
Отговорът, разбира се е…”зависи”
Зависи от причината, зависи от сферта ни на влияние, зависи от контекста.
Може би една от най-лесно запомнящите се техники за справяне е обобщена и позната като The „Three R“ Approach, а именно:
– Recognize – Разпознаване – Внимавайте за предупредителни признаци на прегаряне
– Reverse – Обръщане – Предотвратяване на щетите, чрез адекватно управление на стреса и намиране на подкрепа
– Resilience – Издръжливост – Изграждане на устойчивост към стрес, чрез систематично внимание и грижа към собственото физическо и емоционално здраве
Както става ясно, темата за burnout и умението за справяне с него е имплицитно свързана с познаването и управлението на емоциите. В редица случаи този процес може да бъде предмет на индивидуален коучинг, на индивидуална или групова работа, изминаваща пътя от себепознаване към промени в нагласите и поведението.